Радев: Очекувам одбрана на бугарскиот интерес!
Радев: Очекувам одбрана на бугарскиот интерес!
Само Македонците разбираат како е да ви биде понижен идентитетот, порача Кулеба
Само Македонците разбираат како е да ви биде понижен идентитетот, порача Кулеба
Почина поранешниот претседател на Албанија, Бујар Нишани
Почина поранешниот претседател на Албанија, Бујар Нишани
Донбас ќе биде украински, порача Зеленски
Донбас ќе биде украински, порача Зеленски
Младите чекаат да појдат на психолог и по два месеца, потребни се бесплатни советувалишта
Младите чекаат да појдат на психолог и по два месеца, потребни се бесплатни советувалишта
Забрчанец: Со Отворен Балкан стануваме пазар од 12 милиони жители
Забрчанец: Со Отворен Балкан стануваме пазар од 12 милиони жители
Петков ќе бара бугарските услови да влезат во преговарачката рамка за Македонија
Петков ќе бара бугарските услови да влезат во преговарачката рамка за Македонија
Ангел Димитров: За РСМ Договорот за пријателство е карта за ЕУ, а не цврста политичка определба
Ангел Димитров: За РСМ Договорот за пријателство е карта за ЕУ, а не цврста политичка определба

(ВИДЕО) БУЧКОВСКИ ЗА БУГАРСКИ ДНЕВНИК: Бугарија не смее да ја испушти шансата да го реши деценискиот спор со Северна Македонија

Дословното зачитане на Договора за добросъседство значи приемане и на частта за общата история и това е една от поуките от възникналата между София и Скопие криза. Това каза за “Дневник” специалният представител на Северна Македония аз България Владо Бучковски, който бе в София тази седмица за форум за възстановяването на доверието на Западните Балкани.

В интервюто си Бучковски предупреди, че затварянето на прозореца на възможност да се реши спорът между България и Северна Македония може да доведе след себе си обстоятелства и в Северна Македония, и в Западна Европа, които да затруднят справянето с кризата. Той същевременно изтъкна, че вижда възможност да се приключи спорът сега, макар точки като тази за човешките права и статута на самоопределящите се като българи тепърва да се нуждаят от решение.

“Дневник” разговаря с Бучковски за очакванията му за намирането на решение в спора на София и Скопие и публикува интервюто с кратки съкращения. Цялото интервю може да гледате и във видео в края на текста.

На форума, в който участвахте за Западните Балкани, изразихте идея, която се чува от Скопие многократно в последните дни – че има прозорец за пробив с България между Съвета по общи въпроси на 14 декември и средата на януари, който не бива да се изпуска. Но на какво се дължи оптимизмът ви, че има такъв прозорец, точно сега?

– Първо, позитивните сигнали от София, че от третия опит ще има правителство, ни окуражава. За изминалите 8 месеца, в които имаше служебно правителство, двете министерства, двамата министри- (Светлан) Стоев и (Буяр) Османи, експерти и министри – търсеха решения за петте отворени въпроса, които датираха още откакто България използва правото на вето през ноември. Преценката ни е, че в тази комуникация се стигна до формули, според които трябва само накрая политически да се направи крайната обработка и целият пакет двамата министри накрая да го съгласуват като текст и този текст да се усвои от македонското и българското правителство.

Създава се атмосфера, че ако има политическо правителство – а вярваме, че ще има, – ако говореното от вероятния министър-председател Кирил Петков е политиката, която ще има България към Република Северна Македония, на нас ни харесва конструктивността. И оттук идва и оптимизмът. Фактът е обаче, че ще има нов председател на 12 декември СДСМ, а той ще бъде мандатар, но процедурата ще е според моя преценка 4 до 6 седмици. Това се вписва и в очакванията, които има Република Северна Македония, евентуално в първия месец от френското председателство бихме могли да се надяваме, че в този период от средата на декември до средата на януари прозорецът ще бъде отворен. След това аз лично се опасявам, че затварянето на този прозорец заради френските избори за президент през април, заради промяната на председателството в ЕС, което отива в Чехия, а там ще има ново правителство, не знаем ще продължи ли с поддръжката на Западните Балкани.

Виждаме и сигналите, които получава Република Северна Македония. Видяхме посещението на нидерландския премиер Марк Рюте, посланията, които стигат от френския премиер Еманюел Макрон, от новото френско правителство от Берлин, говорят за това, че ще има среда да намерим решение.

Това са сигнали от запад. А от изток, от вашия източен съсед България, не се чува нищо за промяна в позицията.

– Разбирам, че докато не се формира правителство, всички трябва да са предпазливи. Ако нещо е добро в изминалата година, това е, че македонските медии и македонските граждани много по-често следят какво става в България. С голямо внимание следяхме и откритите преговори за Северна Македония. Много ще сме щастливи да видим заключението за конструктивния подход да го видим и в договора, който още не е подписан. Ако наистина, както казва Петков, ще има работни групи, които трябва да започнат веднага – седмично, месечно по повече теми, не само история и образование, а и икономика и други, и за човешките права, както каза самият Петков, – това ми дава надежда, че ако сменим методологията, ако сменим подхода, ще бъдем честни и към македонските, и към българските граждани, че нищо не се прави тайно; че ще уважаваме българските позиции, но и България ще уважава македонските. В духа на договора трябва заедно да се уважаваме. Ако е така, вярвам, че е възможно решението. Първото заключение на възможните коалиционни партньори беше да се препотвърди поддръжката за разширяването на ЕС към Западните Балкани.

Имаше и други заключения за Северна Македония на преговорите, но преди това: говорите за пакетиране. Означава ли това, че формулата, която описвате за решаване на спора, е съгласувана между София и Скопие, и е въпрос на време да се види точният ѝ облик и да се оформи от двете страни, за да се реши как ще се върви напред? Че вече е наред първа междуправителствена конференция между София и Скопие?

– Това го пише и в договора. Ние пропуснахме две години и това беше проблем. Редовните конференции между двете правителства първо се пропусна заради блокадата, после се чакаше да има ново правителство (в България). Мисля, че накрая на годината имаме шанс да проведем тази конференция и всичко да бъде прозрачно, да се види публично какво се предлага като решение. Трябва да договорим тези пет въпроса плюс едно (“едното” е част от исканията за човешките права), но паралелно българското правителство трябва да продължи с разговорите с ЕС за преговорната рамка. Там усещам, че има придвижване, но няколко пъти Радев посочи, че без политическо правителство трудно можем да намерим решение.

Вчера изредихте петте точки, по които от Северна Македония няма никакъв проблем да се решат. Казахте: ще изпратим нота, с която ще потвърдим значението на името Република Северна Македония; ще потвърдим, че нямаме претенции към България; ще се орим със словото на омразата; ще направим конкретни стъпки за реабилитацията на хората с българско самосъзнание при Титова Югославия и ще се погрижите историческата комисия да продължи работа по-добре. И тук възниква въпросът: ако тези условия са изпълними по принцип, какво в тях не беше изпълнимо за вас по-рано? Процесът можеше да се задвижи още през лятото.

– Тези условия ги имаше като списък в юни, но той е същият от ноември и декември миналата година. Нямаше от другата страна политическо правителство и това бе големият проблем. Но за да не бъде работата оставена като статукво, координацията беше постоянна. Казваме, че Дяволът е в детайлите. Там имаше много детайли. Разбрахме се да говорим в гърсене на решение, но трябваше политическо решение. Министрите от двете правителства трябва да съгласуват текста, който трябва да е гаранция от наша страна, че договорът за приятелство и добросъседство ще бъде успешно приложен.

“Оттам започна всичко – от страха от българска страна, че договорът няма да бъде изпълнен, а от наша – че България нарушава договора с декларацията в парламента и Рамковата позиция на министерството. Вчера споменах, че в сегашния момент е ясно: двете страни разбраха, че в преки разговори и чести срещи е формулата за успех, не със сметки, че някой друг или трета страна ще реши двустранният проблем. Ясно е, че има сериозна заинтересованост да се реши проблемът сега.”

Ако сте чули вчера специалния пратеник на САЩ Габриел Ескобар в Скопие, те ни окуражават за бълзо решение. Не мога да дефинирам какво е бързо. Ако се държа обаче към официалната ни политика, за македонската страна е бързо да завърим работата за месец от днес.

С други думи, Северна Македония също усеща върху себе си натиска отвън, за който говори България?

– Това е очевидно. Не можем да намерим решение, а България вълшебно да каже: махаме блокадата, няма вече блокада, трябва да каже защо. Намерихме решение за краткото и дългото име, вътрешните работи пр. до шестата точка. За шестата точка оставям отворено пространство за новото правителство и нашето, водено от Заев. Откакто се подписа договорът през 2017 г., Заев даде много, за да се намерят решения, които устойчиво да издържат и в българската, и в македонската общественост. Имаме натиск и от опозицията, която показва нервност; ако ВМРО-ДПМНЕ е нервна и обвинява в предателство, знайте, че нещата се движат и може да има договор. ВМРО-ДПМНЕ обвинява, че каквото и да договори Заев сега, ще бъде нищожно. Аз съм умерен оптимист, но смятам, че България не бива да изпуска историческия шанс.

“България ни трябва като партньор и съюзник; вероятно ще преговаряме в следващите 6, 8, 10 години. Сега договореното и тази известна пътна карта, която ще е съставна част – това трябва да има и времева рамка, за да се знае кой е отговорен.”

Вече има срещи и се правят инфраструктурни проекти в Северна Македония. Само до границата до Деве баир жп линията ще струва 650 млн. евро. Ако се добави колко е от българска страна инвестицията, ще стигне млрд. евро общ проект. Трябва да е короната на промяната на политиките.

Въпреки всички промени, които виждате и волята за промяна в секторите, които са ни спъвали десетилетия наред – като инфраструктурата – изглежда, има една точка, която спъва и компромиса, и това са човешките права, как се регламентира въпросът с хората с българско самосъзнание. Защо е толкова трудно да се говори за човешки права между две европейски държави през 21 в.?

– Мисля, че това е легитимно искане и аз го поддържам. Трябва да намерим решение, което да гарантира, че няма да има никаква дискриминация заради самоопределението на наштие граждани, които се чувстват като българи. Трябва да използваме всички инструменти и възможности – обмудсман, комисията за дискриминация – и най-лесно би било, ако се стигне до промяна в конституцията на Република Северна Македония и в преамбюла се получи допълнителна гаранция.

Но за това няма консенсус в македонския парламент и е изключено да се приеме.

– И да влезе утре процедурата, тя ще продължи година. Но от друга страна ще трябва подкрепата на опозицията. ВМРО-ДПМНЕ е нужна за две трети мнозинство. Не е изключено да говорим по тези теми, но не можем да го направим бързо. Трябва да използваме другите инструменти, които имаме, и да разговаряме за тях. Имам надежда, че още хора, които чувстват, че човешките им права са застрашени, ще се окуржат да говорим. Затова мисля, че много по-лесно ще намерим решение, отколкото за историческите теми. За историческите не можем да върнем колелото на историята, но работата на комисията е по-важна, защото има задължения да предложи решения за хармонизацията на учебниците по история, география и литература, това е много важно за следващите поколения.

Как точно можете да гарантирате по-голяма ефикасност от работата на комисията? И от Скопие, и от София се чува, че това са учени, на които правителствата не се месят. А виждаме, че има напредък, после има спад; след пробиви се прави крачка назад и дори за личности като цар Самуил, за които имаше компромис, изведнъж се оказа, че нещата не са толкова прости. Как може македонското правителство да направи така, че комисията да работи по-ефикасно: по-чести срещи, промяна в състава или нещо друго?

– Опитахме да предложим решения да се промени методологията. Ако има проблем, да търсим решение с медиация с опита на други държави, но това не беше прието. Оставаме с опита с много по-чести срещи, поне веднъж месечно, за да стане по-интензивна работата. Слушах сутринта вашия (съпредседател от българска страна), посланика Ангел Димитров и съм съгласен, че политиците не бива да се месят в работата на комисията.

“Но според мен политиците, когато подписаха договор, в който пише, че имаме обща история, трябва да насърчават и едната, и другата част от комисията да работят по темите, за които имат задача: да намерят личностите и събитията, които ни свързват.”

Мисля, че е много важно за идните поколения и за хармонизацията на учебниците. Сега при нас открито се говори за друг опит като този на словаците, унгарците – където не могат да се договорят, да видим и единият, и другият наратив. Това сме направили – всеки може да види архива на Кръсте Мисирков в оригинал, на български и на македонски, и да си направи изводите.

Споменахте опита на други държави в исторически спорове. Но другите държави, които не са България и Северна Македония, нямат обща история. Може ли македонското правителство да гарантира, че комисията ще говори само за обща история, а не за споделена, която се прокрадваше както в дискурса на македонски учени, така и в този на много политици, включително управляващи, в последните години? Това също допринесе за климата на напрежение.

– Да, част от политиците в Македония публично наистина използваха термин, който не съответства на договора, и това е една от поуките за бъдещето: дословното зачитане към договора значи приемане и на частта за общата история. Мисля, че част от забележките от българска страна бяха най-много в тази посока, че се създаде впечатлението, че Северна Македония бяга – чрез политици и учени, които не се придържат към тази част от договора.

Още една точка се оказва трудна и това е въпросът за говора на омразата. Къде е границата между държавно спонсориран говор на омразата и информация, която ще е появи в медиите? Давам пример – кампания, като се водеше за местните избори в Скопие, в която се появи плакат “На Скопjе не му треба бугарски кмет”. В България това бе разтълкувано, сякаш се праща послание, че да си български гражданин, е нещо лошо. Какво може да направи правителството, за да се избегнат подобни ситуации?

– В дигиталното време, в което живеем, гаранции могат да дадат официалните медии на двете държави – затова е много добре, че си сътрудничат МРТ и БНР, БТА и МИА. Въпросът е, когато се говори от името на институциите, да не се използва говор на омразата.

“Не можем да попречим на университети или на академици, които говорят от свое име, да правят щети. В Северна Македония се борим с тези провокации. Това ще е една от най-деликатните задачи. Ще трябва да сме по-упорити, защото в говора на омразата има сериозен списък какво трябва да прави едната и другата страна – повече македонската страна. Това е точката, където или ще дойдем до увеличаване на доверието, или повторно ще имаме успехи и спадове.”

Какво и кога ще обяви новото българско правителство какво е успешно водене на преговорите, трябва да изчакаме, но мисля, че трябва в началото на мандата да се взимат най-тежките решения.

В Скопие се усети радостта от новата власт и подхода ѝ. На преговори за правителство обаче три от четири партии изразиха склонност да върнат към парламента въпроса за бъдещо споразумение. И четирите партии изразиха подкрепа за българската позиция – не се спомена, но това е Рамковата декларация, която отрови отношенията ни. Не се ли опасявате, че какъвто и компромис да бъде постигнат, той може да се окаже в ръцете на парламента и там да се направи крачка назад?

– Не гледам така на нещата. В парламента през 2019 г. имаше един състав, нямаше всички тези неща, за които говорих вчера. Днес е декември 2021 г. Ние сме в онази година, в която говорим за размяна на кореспонденти на БТА и МИА, за начина, по който работи БНТ с директно излъчване от най-големия македонски кабелен оператор и всеки може да следи събитията тук с БНТ4. Факт е, че един държавен университет, Великотърновският присъства в Македония. Факт е, че в междуграничното сътрудничество има много общи проекти. Зарадва ме вчера, че 26 общини от Югозападна България и Югоизточна Македония ползват европейски средства за трансгранично сътрудничество и правят общи звена за предотвратяване на пожари и други катастрофи.

“Ситуацията от 2019 и тази от 2021 г. е съвсем различна. Ясно е, че Македония вложи максимални усилия. Експресният път между Ранковце и Крива паланка е реалност. За жп линията говорихме. Чакаме по-бързо да се свържем с магистрала “Струма”. Приближихме се с автопът до Щип и до Делчево към другия граничен пункт, който чакаме да отворим. Това е част от проектите, които могат да доведат до модификация на позициите, които има България.”

Да не забравяме, че и в македонския парламент имаме декларация. И ние се опитваме в тези разговори да бъде уважаван консенсусът на идентичността – не говорихме за нея, но тя е изключително важна. Има много теми, за които реално, ако има доверие, много по-лесно ще се намери решение. Службеният кабинет наследи проблемите, създадени от предишното правителство – на Бойко Борисов, Красимир Каракачанов, Екатерина Захариева. Не беше просто и за президента Радев, и за служебния премиер Стефан Янев, и за министър Светлан Стоев да поддържат процеса жив.

“Най-много се опасявахме, че България, притеснена заради изборите си, ще отхвърли настрана проблема. А второто голямо предизвикателство – Северна Македония беше в голяма политическа криза. Това зарадва мнозина и в София, и в Скопие, които са против договора.”

Ако Заев не бе успял да стабилизира парламентарното мнозинство, приказката щеше да завърши, затова съм убеден, че сега е истинският момент. Докато сега е укрепнало мнозинството в парламента ни, докато е известно, че в България има политическо правителство, дайте да видим можем ли да направим това в следващия месец.

– Но Заев се оттегля от премиерския пост. След седмици, месец или повече, вероятно в началото на идната година той няма да е премиер. Как може България да има гаранции, че каквото и да бъде постигнато като споразумение, ще бъде запазено и след като той си тръгне, ако лично е гарант нещата да се случат?

– Заев е допълнителна гаранция, че можем да се договорим. А в договора ще имаме гаранции, че ще се изпълни. Това е част от нещата, заради които вярваме, че пакетът още не е завършен. Гаранциите са онази част от пъзела, която все още не е достатъчна и трябва да бъде договорена в крайната фаза. Очевидно е, че когато доверието е нарушено, тогава гаранциите в договора трябва да са допълнителен натиск.

loading...

Animeflix - Watch your favorite anime online FREE.. Animeflix - your number one source for FREE anime, subbed and dubbed. Watch your favorite anime online FREE.

dubbed anime My Hero Academia Season 3

online anime Attack on Titan Final Season (Dub)

Horimiya (Dub) Episode 9

Record of Ragnarok Episode 7

anime website Bleach (Dub)